Придобивната давност за имот, попадащ в територия по пар. 4 ПЗР ЗСПЗЗ, за който имот е издадено решение на ОСЗ за възстановяване на собствеността преди изм. на чл. 14, ал. 1, т. 3 ЗСПЗЗ с ДВ, бр.68/1999 г., без посочване на граници на възстановения имот, започва да тече от последващото одобряване на плана на новообразуваните имоти, с който подлежащият на възстановяване имот се индивидуализира. Имотът може да бъде придобит по давност от друго лице-владелец, ако от влизане в сила на ПНИ изтече 10-годишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, без в този срок владението да е било отнето или прекъснато, дори и в този 10-годишен срок да не е била издадена в полза на възстановения/реституирания/ собственик заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ за същия имот. С влизане в сила на заповедта за одобряване на ПНИ се обособяват обектите на собственост – определят се границите и номерата на новообразуваните имоти, неразделна част от този план е регистър на имотите, който съдържа данни за собствеността /чл. 28, ал. 4 ППЗСПЗЗ/, и от този момент лицето-заявител по чл. 11, ал. 1 ЗСПЗЗ, в чиято полза е постановено решението на ОСЗ/ПК/ и което е вписано като собственик на имота в ПНИ, узнава, кой е отреденият му имот и има възможност да защити правата си върху имота срещу всяко друго лице, упражняващо фактическа власт върху този имот, респ. да поиска от кмета да издаде в негова полза заповед по пар. 4к, ал. 7 ПЗР ЗСПЗЗ, ако кметът не я издава без обективна пречка.
Бездействие на правоимащия възстановен собственик, с продължителност над 10-годишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС, е в разрез с разума на законодателя, вложен и в чл. 5, ал. 2 ЗВСОНИ. То не може да облагодетелства правоимащия възстановен собственик и не може да обуслови правна невъзможност за придобиване по давност на имота от трето лице чрез явно владение в срока по чл. 79, ал. 1 ЗС, изключвайки по този начин както приложимостта на този придобивен способ, така и самия обособен имот от гражданския оборот. Противното разбиране би било в противоречие с обществения интерес от гледна точка на правната сигурност, както и с принципите на справедливост и пропорционалност за постигането й, при съблюдаване на разумния баланс между обществения интерес и правата на отделните правни субекти.